Григор Бануши: Още като дете съм чел произведения на Иван Вазов, Христо Ботев и Елин Пелин
Аз познавам и обичам България. Още в моето детство съм чел произведения на много български писатели – Иван Вазов, Христо Ботев, Елин Пелин. Чел съм и писателите от моята младост, представители на социалистическия реализъм като Камен Калчев. Това каза албанският писател Григор Бануши на представянето на книгата си „Недовършена симфония“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ в четвъртък. Пред студентите и читателите той отбеляза, че една от героините във втория му роман, преведен на български език, е вдъхновена от българка, която избрала да се омъжи за албанец. „Тя беше моя колежка в Тирана. И когато тръгнали да се женят, баща казал: „Къде отиваш, бе, дъще, в тази държава, където има само баири и мюсюлмани“. А тя му отговорила: „Татко, те и там строят социализма“, разказа Бануши. Допълни, че има много такива жени, които са се омъжили за албанци и които са били преследвани след това от режима. „Недовършена симфония“ разказва за пианиста и композитор Адриан Мара, който бяга от диктаторския режим в Албания и се установява във Франция. Той се оказва преследван от режима заради една незначителна причина – майка му е италианка, посочи авторът. „На една вечеринка във Франция той гледа някакъв документален филм. Дават един блестящ пианист, който е в гръб, с дълги бели коси. И когато този пианист се обръща, изведнъж се вижда, че това е албанският диктатор Енвер Ходжа. Диктаторите – където и да са, дали са албанци, дали са в други страни, все претендират, все се правят, че разбират от всичко, дори от изкуство“, посочи Григор Бануши. По думите му Албания все още не е приета в Европа политически, но е приета и интегрирана чрез изкуството. Много хора на изкуството са известни из Европа, отбеляза той. Книгите на Григор Бануши, и особено „Недовършена симфония“, отразяват една тъжна част от албанската история, каза по време на събитието посланичката на Албания в България Инид Мило. По думите по време на тоталитарния режим има много интелектуалци, които за съжаление са били преследвани. Както знаете, сега реалността в Албания е коренно различна, посочи Инид Мило. Ние сме малка държава, която се стреми да стане член на ЕС, и сме горди да покажем в България, в Европа и по света нашите таланти, допълни посланичката. „На базата на психологическия трилър Григор Бануши пресъздава един много особен момент от историята на Албания, който, между другото, е много сравним и с нашата история. Тук също доста български интелектуалци са били принудени да напуснат страната ни заради неразбирателство с режима“, разказа Светлана Янчева от издателство „Изида“. Тя разказа, че желанието за среща на албанския писател с българската публика датира отдавна, още от издаването на предния му роман „Гневът на самодивите“ на български език. Книгата беше посрещната много сърдечно и с много добри отзиви от българската публика, отбеляза Янчева. Тя обясни, че това е роман, в който балканската митология се среща с криминални сюжети и вълнуващи истории. Григор Бануши е роден в Тирана през 1948 г. След като завършва следването си в катедрата по езикознание и литература при Факултета по история и филология в Университета в Тирана, той работи като учител в община Пука. До 2013 г. работи като журналист в „Радио Тирана“. През 1997 г. публикува дебютния си роман „Смъртта на Нарцис“, последван от романа „Лицето на дявола“ (2009). Третият роман на Григор Бануши – „Гневът на самодивите“, излиза през 2015 г., номиниран е за Европейската награда за литература.
|
|
Златното мастило
Айда Мали: Свободният ум, който разклати границите на философията и антропологията
Със своята остра критика към обществото, политическите структури и културните възприятия, Ида Магли остава една от най-забележителните и противоречиви фигури на италианската и международната интелектуална сцена през последния век. Нейният уникален поглед върху ...
Добрина Маркова
|
Златното мастило
Андреа Малагути подчертава важността на книгите за културата
На 1 ноември 2025 година, в чест на петдесетия юбилей на културния вестник Tuttolibri от La Stampa, излезе специален брой, който обобщава основните теми и съдържание, публикувани през последните 50 години. Този вестник е най-дълго издаваното културно приложени ...
Ангелина Липчева
|
Елизабет де Уал ни напомня за изгубеното и откритото в следвоенните години
Ангелина Липчева
|
Златното мастило
Настъпи ли моментът за нов ред в света?
Професор Ивайло Груев ще представи своята нова книга „Конвулсии преди многополярност“ на 6 ноември в гранд хотел „София“, съобщават от издателство „Изток-Запад“.
Според издателите, книгата поставя важни въпроси относно съвр ...
Валери Генков
|
|
Литературен
бюлетин |
|
Включително напомняния
за предстоящи събития |
Абонирайте се |
|
Експресивно
Ваня Велева - победител в Националния литературен конкурс "Поетични хоризонти на българката"
Ваня Велева, талантлива поетеса от Ямбол, спечели специалната награда на XI издание на Националния литературен конкурс "Поетични хоризонти на българката" с творбата си "Глина". Наградата включва сувенирно копие на известната скулптура "Момина чешма", диплома и ...
Валери Генков
|
Авторът и перото
Томи и Тапънс: Адаптация запазва духа на оригиналните произведения на Агата Кристи
Новият сериал „Томи и Тапънс“ на Агата Кристи е в процес на снимки във Великобритания и представлява иновативна адаптация на класическите произведения на известната криминална писателка. Според информация от АП, това е първият случай, в който творб ...
Валери Генков
|
Литературен обзор
Теодор Рузвелт променя отношенията между президента и пресата завинаги
Валери Генков
|
На бюрото
Кирил Пецев: История на изгубеното отечество и търсене на справедливост
Добрина Маркова
|
Романът "Плачена земя" на Кирил Пецев бе представен в Общинския исторически музей в Гоце Делчев. Тази творба спечели наградата за роман на 2024 г. от Съюза на българските писатели (СБП). Церемонията по връчването на приза се състоя на 22 май и беше водена от председателя на СБП Боян Ангелов.
Кирил Пецев в своята книга разглежда теми, свързани с историческите събития и идентичността на българите о ...
|
Златното мастило
Андреа Малагути подчертава важността на книгите за културата
Ангелина Липчева
|
|
09:57 ч. / 19.04.2024
Автор: Ангелина Липчева
|
Прочетена 4675 |
|
Аз познавам и обичам България. Още в моето детство съм чел произведения на много български писатели – Иван Вазов, Христо Ботев, Елин Пелин. Чел съм и писателите от моята младост, представители на социалистическия реализъм като Камен Калчев. Това каза албанският писател Григор Бануши на представянето на книгата си „Недовършена симфония“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ в четвъртък.
Пред студентите и читателите той отбеляза, че една от героините във втория му роман, преведен на български език, е вдъхновена от българка, която избрала да се омъжи за албанец. „Тя беше моя колежка в Тирана. И когато тръгнали да се женят, баща казал: „Къде отиваш, бе, дъще, в тази държава, където има само баири и мюсюлмани“. А тя му отговорила: „Татко, те и там строят социализма“, разказа Бануши. Допълни, че има много такива жени, които са се омъжили за албанци и които са били преследвани след това от режима.
„Недовършена симфония“ разказва за пианиста и композитор Адриан Мара, който бяга от диктаторския режим в Албания и се установява във Франция. Той се оказва преследван от режима заради една незначителна причина – майка му е италианка, посочи авторът.
„На една вечеринка във Франция той гледа някакъв документален филм. Дават един блестящ пианист, който е в гръб, с дълги бели коси. И когато този пианист се обръща, изведнъж се вижда, че това е албанският диктатор Енвер Ходжа. Диктаторите – където и да са, дали са албанци, дали са в други страни, все претендират, все се правят, че разбират от всичко, дори от изкуство“, посочи Григор Бануши.
По думите му Албания все още не е приета в Европа политически, но е приета и интегрирана чрез изкуството. Много хора на изкуството са известни из Европа, отбеляза той.
Книгите на Григор Бануши, и особено „Недовършена симфония“, отразяват една тъжна част от албанската история, каза по време на събитието посланичката на Албания в България Инид Мило. По думите по време на тоталитарния режим има много интелектуалци, които за съжаление са били преследвани.
Както знаете, сега реалността в Албания е коренно различна, посочи Инид Мило. Ние сме малка държава, която се стреми да стане член на ЕС, и сме горди да покажем в България, в Европа и по света нашите таланти, допълни посланичката.
„На базата на психологическия трилър Григор Бануши пресъздава един много особен момент от историята на Албания, който, между другото, е много сравним и с нашата история. Тук също доста български интелектуалци са били принудени да напуснат страната ни заради неразбирателство с режима“, разказа Светлана Янчева от издателство „Изида“.
Тя разказа, че желанието за среща на албанския писател с българската публика датира отдавна, още от издаването на предния му роман „Гневът на самодивите“ на български език. Книгата беше посрещната много сърдечно и с много добри отзиви от българската публика, отбеляза Янчева. Тя обясни, че това е роман, в който балканската митология се среща с криминални сюжети и вълнуващи истории.
Григор Бануши е роден в Тирана през 1948 г. След като завършва следването си в катедрата по езикознание и литература при Факултета по история и филология в Университета в Тирана, той работи като учител в община Пука. До 2013 г. работи като журналист в „Радио Тирана“. През 1997 г. публикува дебютния си роман „Смъртта на Нарцис“, последван от романа „Лицето на дявола“ (2009). Третият роман на Григор Бануши – „Гневът на самодивите“, излиза през 2015 г., номиниран е за Европейската награда за литература.
|
Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс
с всички предимства на цифровият достъп.
|
|
|
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
|
|
|
Читателски поглед
Шармини Афродите разглежда антиколониалната борба в Малая чрез любов и съмнение
Историята на антиколониалната борба в Малая (Malaya) е изпълнена с любов и съмнение. Тази сложна и многопластова тема се разглежда в дебютната колекция на Шармини Афродите (Sharmini Aphrodite), озаглавена "Непокаяните" (The Unrepentant). Съставена от ...
|
Избрано
Колю Фичето вдъхновява нови поколения с две нови книги
Историческият музей в Дряново планира представяне на две нови книги, посветени на известния български строител Колю Фичето. Събитието ще се проведе на 13 ноември в Интерактивния музей на индустрията в Габрово, съобщи директорът на музея Иван ...
|
Захари Карабашлиев обединява 18 разказа в „Нашата Коледа“
|
Ако сте поропуснали
Валентина Чурлео подчертава, че поезията е отражение на сложността на човешкия опит
Валентина Чурлео (Valentina Ciurleo) в своята книга "Люлката и думите" (L`altalena e le parole), издадена от Affiori през 2025 година, разглежда поезията и нейните страхове, които не се различават от тези на разказа. Тя подчертава, че думите губят значението ...
|
|
|
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
|
|
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
|
|
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
|
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.
Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право. |
|
Общи условия / Потребителско споразумение |
Интелектуална собственост |