Григор Бануши: Още като дете съм чел произведения на Иван Вазов, Христо Ботев и Елин Пелин
Аз познавам и обичам България. Още в моето детство съм чел произведения на много български писатели – Иван Вазов, Христо Ботев, Елин Пелин. Чел съм и писателите от моята младост, представители на социалистическия реализъм като Камен Калчев. Това каза албанският писател Григор Бануши на представянето на книгата си „Недовършена симфония“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ в четвъртък. Пред студентите и читателите той отбеляза, че една от героините във втория му роман, преведен на български език, е вдъхновена от българка, която избрала да се омъжи за албанец. „Тя беше моя колежка в Тирана. И когато тръгнали да се женят, баща казал: „Къде отиваш, бе, дъще, в тази държава, където има само баири и мюсюлмани“. А тя му отговорила: „Татко, те и там строят социализма“, разказа Бануши. Допълни, че има много такива жени, които са се омъжили за албанци и които са били преследвани след това от режима. „Недовършена симфония“ разказва за пианиста и композитор Адриан Мара, който бяга от диктаторския режим в Албания и се установява във Франция. Той се оказва преследван от режима заради една незначителна причина – майка му е италианка, посочи авторът. „На една вечеринка във Франция той гледа някакъв документален филм. Дават един блестящ пианист, който е в гръб, с дълги бели коси. И когато този пианист се обръща, изведнъж се вижда, че това е албанският диктатор Енвер Ходжа. Диктаторите – където и да са, дали са албанци, дали са в други страни, все претендират, все се правят, че разбират от всичко, дори от изкуство“, посочи Григор Бануши. По думите му Албания все още не е приета в Европа политически, но е приета и интегрирана чрез изкуството. Много хора на изкуството са известни из Европа, отбеляза той. Книгите на Григор Бануши, и особено „Недовършена симфония“, отразяват една тъжна част от албанската история, каза по време на събитието посланичката на Албания в България Инид Мило. По думите по време на тоталитарния режим има много интелектуалци, които за съжаление са били преследвани. Както знаете, сега реалността в Албания е коренно различна, посочи Инид Мило. Ние сме малка държава, която се стреми да стане член на ЕС, и сме горди да покажем в България, в Европа и по света нашите таланти, допълни посланичката. „На базата на психологическия трилър Григор Бануши пресъздава един много особен момент от историята на Албания, който, между другото, е много сравним и с нашата история. Тук също доста български интелектуалци са били принудени да напуснат страната ни заради неразбирателство с режима“, разказа Светлана Янчева от издателство „Изида“. Тя разказа, че желанието за среща на албанския писател с българската публика датира отдавна, още от издаването на предния му роман „Гневът на самодивите“ на български език. Книгата беше посрещната много сърдечно и с много добри отзиви от българската публика, отбеляза Янчева. Тя обясни, че това е роман, в който балканската митология се среща с криминални сюжети и вълнуващи истории. Григор Бануши е роден в Тирана през 1948 г. След като завършва следването си в катедрата по езикознание и литература при Факултета по история и филология в Университета в Тирана, той работи като учител в община Пука. До 2013 г. работи като журналист в „Радио Тирана“. През 1997 г. публикува дебютния си роман „Смъртта на Нарцис“, последван от романа „Лицето на дявола“ (2009). Третият роман на Григор Бануши – „Гневът на самодивите“, излиза през 2015 г., номиниран е за Европейската награда за литература.
|
|
Златното мастило
Уличните музиканти предизвикват дебат за социалната помощ и икономическата индивидуалност в Ню Йорк
В голямата шумна и разнообразна среда на Ню Йорк през 30-те години на XX век, уличната музика играе важна роля в социалния живот на града. Въпреки че за някои хора музикантите, свирещи на тротоарите, представляват приветливо развлечение, за други те са просто ...
Валери Генков
|
Златното мастило
250 години от рождението на Джейн Остин: Литературният гений, който промени литературата
През 2025 година се отбеляза 250-годишнината от рождението на Джейн Остин, родена на 16 декември 1775 година. В чест на този важен юбилей, издават две специални кутии с принадлежности, включващи химикалка, тетрадка и печат с надпис "ex libris". В тези кутии са ...
Ангелина Липчева
|
Лешникотрошачката: Изкуството, което съчетава фантазия и социална действителност
Ангелина Липчева
|
Златното мастило
Георги Славчев: "Майстора е един наистина особен, специфичен художествен свят"
В къща-музей „Владимир Димитров – Майстора“ в село Шишковци, Кюстендил, се проведе представянето на новата книга на Георги Славчев, озаглавена „Урала, Майсторе“. Заглавието е вдъхновено от приветствието, което известният художник ...
Ангелина Липчева
|
|
Литературен
бюлетин |
|
Включително напомняния
за предстоящи събития |
Абонирайте се |
|
Литературен обзор
Пътят на Уилям Бътлър Йейтс през хаоса на модерността и неговото философско наследство
Уилям Бътлър през 20-те години на 20-ти век активно се е включвал в политическите процеси на Ирландия и бил част от новосъздадения Ирландски сенат. През 1923 г. спечелил Нобелова награда за литература, а интересът му към социалните и политическите въпроси го о ...
Валери Генков
|
Златното мастило
Уличните музиканти предизвикват дебат за социалната помощ и икономическата индивидуалност в Ню Йорк
В голямата шумна и разнообразна среда на Ню Йорк през 30-те години на XX век, уличната музика играе важна роля в социалния живот на града. Въпреки че за някои хора музикантите, свирещи на тротоарите, представляват приветливо развлечение, за други те са просто ...
Валери Генков
|
Златното мастило
250 години от рождението на Джейн Остин: Литературният гений, който промени литературата
Ангелина Липчева
|
Експресивно
Празнични истории, които улавят духа на Коледа
Ангелина Липчева
|
В последните седмици на годината, уютът на зимното четене е незаменим. Този период е идеален за повторно откриване на стари любими истории и за откриване на нови. В архивите на много издания можем да намерим богатство от празнична литература, която включва списъци с препоръки, рецензии и дори таблици за съставяне на собствена празнична програма. Празничната история заема специално място, представя ...
|
Авторът и перото
Частно или обществено? Как частните пространства променят градския живот
Валери Генков
|
|
09:57 ч. / 19.04.2024
Автор: Валери Генков
|
Прочетена 4675 |
|
Аз познавам и обичам България. Още в моето детство съм чел произведения на много български писатели – Иван Вазов, Христо Ботев, Елин Пелин. Чел съм и писателите от моята младост, представители на социалистическия реализъм като Камен Калчев. Това каза албанският писател Григор Бануши на представянето на книгата си „Недовършена симфония“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ в четвъртък.
Пред студентите и читателите той отбеляза, че една от героините във втория му роман, преведен на български език, е вдъхновена от българка, която избрала да се омъжи за албанец. „Тя беше моя колежка в Тирана. И когато тръгнали да се женят, баща казал: „Къде отиваш, бе, дъще, в тази държава, където има само баири и мюсюлмани“. А тя му отговорила: „Татко, те и там строят социализма“, разказа Бануши. Допълни, че има много такива жени, които са се омъжили за албанци и които са били преследвани след това от режима.
„Недовършена симфония“ разказва за пианиста и композитор Адриан Мара, който бяга от диктаторския режим в Албания и се установява във Франция. Той се оказва преследван от режима заради една незначителна причина – майка му е италианка, посочи авторът.
„На една вечеринка във Франция той гледа някакъв документален филм. Дават един блестящ пианист, който е в гръб, с дълги бели коси. И когато този пианист се обръща, изведнъж се вижда, че това е албанският диктатор Енвер Ходжа. Диктаторите – където и да са, дали са албанци, дали са в други страни, все претендират, все се правят, че разбират от всичко, дори от изкуство“, посочи Григор Бануши.
По думите му Албания все още не е приета в Европа политически, но е приета и интегрирана чрез изкуството. Много хора на изкуството са известни из Европа, отбеляза той.
Книгите на Григор Бануши, и особено „Недовършена симфония“, отразяват една тъжна част от албанската история, каза по време на събитието посланичката на Албания в България Инид Мило. По думите по време на тоталитарния режим има много интелектуалци, които за съжаление са били преследвани.
Както знаете, сега реалността в Албания е коренно различна, посочи Инид Мило. Ние сме малка държава, която се стреми да стане член на ЕС, и сме горди да покажем в България, в Европа и по света нашите таланти, допълни посланичката.
„На базата на психологическия трилър Григор Бануши пресъздава един много особен момент от историята на Албания, който, между другото, е много сравним и с нашата история. Тук също доста български интелектуалци са били принудени да напуснат страната ни заради неразбирателство с режима“, разказа Светлана Янчева от издателство „Изида“.
Тя разказа, че желанието за среща на албанския писател с българската публика датира отдавна, още от издаването на предния му роман „Гневът на самодивите“ на български език. Книгата беше посрещната много сърдечно и с много добри отзиви от българската публика, отбеляза Янчева. Тя обясни, че това е роман, в който балканската митология се среща с криминални сюжети и вълнуващи истории.
Григор Бануши е роден в Тирана през 1948 г. След като завършва следването си в катедрата по езикознание и литература при Факултета по история и филология в Университета в Тирана, той работи като учител в община Пука. До 2013 г. работи като журналист в „Радио Тирана“. През 1997 г. публикува дебютния си роман „Смъртта на Нарцис“, последван от романа „Лицето на дявола“ (2009). Третият роман на Григор Бануши – „Гневът на самодивите“, излиза през 2015 г., номиниран е за Европейската награда за литература.
|
Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс
с всички предимства на цифровият достъп.
|
|
|
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
|
|
|
Читателски поглед
Градове, които вдъхновяват: Литература и практики в ландшафтната архитектура
Ландшафтната архитектура е поле, което обединява изкуството и науката, за да създаде пространства, които не само отговарят на функционалните нужди на обществото, но и вдъхновяват и обогатяват живота на хората. В последните години интересът към темата нарасна, ...
|
Избрано
Люси Стоун предизвиква традицията с решението си да запази моминското си име
В историята на феминизма и правата на жените, името на Люси Стоун (Lucy Stone) остава запечатано в съзнанието на поколенията. През 1856 година, когато тя се настанява в хотел в Дейтън, Охайо, под своето моминско име, вместо да приеме фамилията на съпруга си ...
|
Пъстра анимация и важни послания за малките варненци в библиотеката
|
Ако сте поропуснали
Соня Рачева разказва за прехода в образованието в „Полет над класовете“
Учителката Соня Рачева, известна с дългогодишния си опит в образованието, ще представи своята нова книга „Полет над класовете“ пред публиката в Стара Загора. Събитието е част от програмата на Регионална библиотека „Захарий Княжески“, ...
|
|
|
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
|
|
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
|
|
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
|
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.
Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право. |
|
Общи условия / Потребителско споразумение |
Интелектуална собственост |